Минавайки през Франция, един принц посетил военния арсенал в Тулон, където държали осъдените престъпници. В знак на почест към неговия ранг, комендантът разрешил на принца да освободи един от затворниците по свой избор. Той решил да се възползва от тази своя привилегия, но да постъпи с мъдрост. Затова той последователно разпитал мнозина от онези, които били осъдени на смърт.

„Обвинен несправедливо“, извикал един. „Несправедлив процес и свидетели с предубеждения“, измърморил друг. „Неправедни и неприемливи закони“, било пък твърдението на трети, който се противопоставял на гражданската власт. Друг пък се оплакал, че бил жертва на корумпираната социална и икономическа система. Всички тези малтретирани и репресирани души били напълно невинни.

В крайна сметка стигнал до един, който в отговор на същия въпрос казал на принца: „Милорд, аз нямам никаква причина да се оплаквам; аз съм твърде нечестив и нещастен бунтовник. Смятам го за голяма милост, че съм все още жив“.

Принцът впил поглед в него и му казал: „Ех, ти, нещастни човече! Голям позор е, че са те поставили сред толково много честни човеци; според собствената ти изповед ти си толкова зъл, че лесно можеш да поквариш всички тези тук; ти няма обаче да останеш с тях дори и ден повече“. Обръщайки се към началника след това, принцът казал: „Господине, този е човекът, когото желая да освободя“.

Трудно е да се предаде горчивото угризение, което изпълнило сърцата на всички други затворници, докато гледали своя съкилийник свободен, а те самите оставени да очакват гибелта си. Всеки един от тях е можело да бъде освободен, ако си беше признал вината.

Едно безкрайно по-голямо разкаяние очаква всеки един читател на тези редове, който откаже да изповяда своята пагуба, вина и праведно осъждение и не приеме опрощението, което Бог дава само на грешниците, които изповядат своите грехове на Бога.

Само простените и умити грешници ще отидат на небето. Исус казва: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние; Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (Марк 2:17, Лука 19:10).

„Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните“ (I Тимотей 1:15).

Исусовият кръст, Исусовата кръв и Исусовата правда са единствената моя надежда, за да бъда блажен. Греховете ми заслужават вечна погибел, но Исус умря за мен.

„Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него“ (Йоан 3:36).