„… като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6).

Онзи ден, един приятел ми съобщи тъжната и шокираща новина, че този, който е допринесъл за него да дойде при Христа и му е говорил за Бога, е отпаднал от вярата и му е казал, че вече не може да вярва. Наистина това е опасно пътуване. Ще стигна ли до „Небесния град“ или ще бъда отклонен по някакъв широк и лесен път, по който мнозина вървят, и като някои ще попадна в ръцете на исполина „Отчаяние“, и ще оставя костите като паметник на замислите на Сатана?

Апостол Павел в своето послание до светиите във Филипи е напълно уверен, че те ще устоят. Ето четири причини, поради които светиите, дори и най-слабите от тях „ще устоят, макар смъртта и ада да се опитват да ги възпрат“:

1. Истинският християнин е чудо и неговото новорождение е „ДЕЛО” на Бога. Творението, когато Бог е създал световете, е дело на Бога. В това творение виждаме не само Неговата грижа, но и Сътворяващата сила на Един могъщ Творец, вдъхвайки живот и всичко необходимо на Своето творение. Но, когато говорим за делото на спасението – това е върховната демонстрация на Неговата мъдрост, любов и сила – „и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?“, (Дан. 4:35) или да попречи на Неговата воля (Притчи 21:31)? Светиите ще бъдат опазени.
2. Спасението е дело „ЗАПОЧНАТО” от Бога. Бог ме намери, когато бях негов враг, обичащ тъмнината, а не светлината (Йоан 3:19). Ако Той е започнал това дело в нас, „когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“ (Рим. 5:10). Светиите ще бъдат опазени.

3. Божието дело в сърцето на човека е „ДОБРО/БЛАГО“ дело. То е добро още от самият си източник, защото Божията благост/доброта ни е довела до покаяние (Римл. 2:4). То е добро и в своето следствие защото произвежда „добра/чиста съвест,“ „добро/очистено сърце,“ Християните са „създадени в Христос Исус за добри дела“ (Ефес. 2:10), били сме доведени под „доброто Божие Слово,“ в компанията на „добри хора,“ били сме призовани да се „подвизаваме в доброто войнстване,“ дадена ни е „добра надежда,“ и знаем, че „всичко съдейства за нашето добро.“ Да, аз бих нарекъл отвръщането на човеци от греха като добро дело Божие. Знаем, че Бог един ден ще прекрати злото, но няма да стори това с доброто. Светиите ще бъдат опазени.

4. Спасението е Божие дело „В НАС“. Точно както устойчивостта срещу гниене на едно растения се развива в неговия корен, така и светостта на християнина се развива в сърцето му. Божият човек е „слуга на правдата” (Рим. 6:19). По природа той е свят. Той не може да отпадне. Светиите ще бъдат опазени.

В дни на когато хората се спъват, оправдават се и отпадат, каква ХВАЛБА имат светиите, изразена в риторичния въпрос: „какво ще ни отлъчи от Христовата любов“! (Римл. 8:35).


Каква УТЕХА имат светиите, на които Сам Господ Исус заявява: „Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми“! (Йоан 10:28).

Каква СИГУРНОСТ има светията, който е „пазен с Божията сила“! (I Петр. 1:5). 

Каква ПОДКРЕПА има светията: „Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра“! (Лк. 22:32).

Каква СЛАВА е това за Бога, „Верен е Онзи, Който ви призовава и ще извърши това“! (I Сол. 5:24).

Дава ли това увереност на плътският човек да продължи да живее разпуснат живот с надежда за небето? Никога. Точно обратното. Ако Бог някога наистина е започнал това „добро дело във вас“, Той няма да ви позволи да живеете в грях, Той ще ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими до деня на Исус Христос (I Петр. 5:10; Фил. 1:6; II Тим. 3:17). „Делата Му са съвършени“ (Вт. 32:4). НЕГОВОТО СПАСЕНИЕ СПАСЯВА.