Чудя се защо постът е толкова пренебрегван от истинските Християни, след като е толкова често срещан в Библията? Моисей постеше, също така и Самуил, Данаил, Давид, Анна, Естир, Езра, Неемия, Ап. Павел, както и всички новозаветни събрания. Дори Цар Дарии, а също и Ниневийците постиха, когато осъзнаха състоянието си пред Бога. Нашият Господ Исус постеше. Ние с нещо по-добри ли сме от Него? Господ Исус, в така наречената проповед на планината поучаваше за молитвата, даването на милостиня и поста. Повечето, които се наричат Християни се молят, някои дават, малцина постят.
Чудя се, защо постът е толкова пренебрегван от истинските Християни, след като е толкова силно духовно оръжие? Такъв род като бесовските сили с нищо не могат да излязат, освен с молитва и пост (Марк 9:29). Когато Данаил постє и се молє, нещо се случи в демоничната сфера. Когато Йосафат и неговата войска се молиха с пост, Бог им изпрати ангелско подкрепление (2 Летописи 21). Та това е „голямото оръжие“, това е самата тежка артилерия на Християнският войн. Постът подостря острието на нашите молитви. Той сам по себе си е мълчалива молитва към Бога, която вика към Него, „Отчаян съм!“.
Чудя се, защо поста е толкова пренебрегван от истинските Християни, след като времената са толкова опасни? Цялата цивилизация се срива. Има повече от 5000 погребения на час в световен мащаб. Вината за аборти, содомия и окултизъм тежът като бреме върху нацията ни. Наши близки погиват в греховете си. Църквата е толкова безсилна и невярващите се подиграват с думите, „къде е вашият Бог“. Как да не постиме, като 40% от Американците са с наднормено тегло (бел. ред. 66% от Българите! – през 2015) и са направили стомасите си свои богове? Господ произнесе – горко, срещу чревоугодниците. Как да не постим, след като толкова голяма част от света си ляга гладен?
Чудя се, защо поста е толкова пренебрегван от истинските Християни, след като обещанията, облагите и наградите са толкова големи? Когато нашият Господ пости, Той се върна със силата на Духа (Лк. 4:14). Постът е като смяна на маслото за нашите души, той е прекият път към смирението и е цял един духовен инвентар. А освен всичко дава благоразумие в поемането на храна.
Защо тогава постиме толкова рядко? Неверие! Ние тайно си казваме в сърцата: „Господ няма да стори нито добро, нито зло“ (Софония 1:12) – Той няма да стори зло, ако не Го търсим, нито ще стори добро, ако Го търсим. Също така, това до някъде се дължи на нашият материализъм. Ние живеем повече за тялото, отколкото за душата, повече за временното, отколкото за вечното, повече за себе си, отколкото за Бога. Бог ще благослови себеотрицанието, ако е извършено с правилните мотиви. Тези ястия, които ще пропуснете, скоро ще бъдат забравени, но благословенията и наградите остават за през вечноста. „И твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве“ (Матея 6:18).
